Анафилактичен шок

Анафилактичният шок е най-тежката проява на алергия, която е животозастрашаващо състояние и изисква спешно лечение със специализирана помощ.

По време на първи контакт на организма с алерген (чужда за организма субстанция, към която организмът проявява свръхчувствителност) от защитните клетки на организма се секретират антитела, които се фиксират по повърхността на специфични имунни клетки (мастоцити и полинуклеарни базофили). Този процес се нарича сенсибилизация и не предизвиква клинична изява. При втори контакт със същото чуждо вещество, готовите вече антитела разпознават антигените и предизвикват дегранулация на имунните клетки. Това е процес при който се отделят силно активни вещества (хистамин, серотонин, простагландини, левкотриени, брадикинини и др.), които оказват силно влияние в организма и предизвикват дифузни промени в кръвоносните съдове и нервните клетки, което води до характерните клиничните симптоми, наблюдавани при алергиите и анафилактичния шок.

Сред най-честите причинители на тежки алергични реакции са медикаменти, насекоми, храни,
медикаментите използвани за анестезия (24% от случаите), като сред тях в намаляващ ред са мускулните релаксанти (най-често сукцинилхолинът), венозните хипнотици, производните на морфина, естерните локални анестетици

  • 17% ужилвания от насекоми (ципокрили)
  • 15% обезболяваши медикаменти, често от групата на нестрероидни противовъзпалителни-ибопруфен, парацетамол, аналгин и аспирин
  • 13% йодни продукти (съдържат се в медикаментите, използвани при контрастните образни изследвания, КАТ, ЯМР)
  • 9% антибиотици
  • храни, които често са алергени - риба и морски продукти, орехи и други ядки, яйца, ягоди и др.

Алергичните реакции протичат в 4 степени на тежест, като анафилактичният шок е най-тежката от тях.

  • Първи стадий: наблюдават се само кожни реакции - еритем (зачерваване) и уртикарии (дифузни обриви като плаки, зачервени и със силен сърбеж)
  • Втори стадий: засягат се повече органи и освен кожно-лигавичните симптоми има и хипотония (понижено кръвно налгане), тахикардия (повишена съдечна честота), бронхиална хиперреактивност (раздразненост на дихателните пътища с повишена по количество и по-гъста секреция от дихателната лигавица)
  • Трети стадий: полиорганно засягане със симптоми, застрашаващи живота - възможно е например настъпване на миокарден инфаркт поради хипоксия (нарушено снабдяване на клетките с кислород) или поради лошо кръвоснабдяване на сърдечния мускул
  • Четвърти стадий (анафилактичен шок): спиране на кръвообращението и/или спиране на дишането. Кожните симптоми могат и да липсват или да се появят със закъснение. Постардалият става силно зачервен, затоплен, изпотен, настъпват затруднения в дишането, задух, кашлица, поради оток на ларинкса и силен бронхоспазъм, силно спада артериалното налягане, при опипване на пулсациите на артериите те са много слаби и трудно доловими, силно учестен пулс, могат да настъпят промени в съзнанието, световъртеж, причерняване, пациентът реагира вяло на команди, постепенно може да престане да отговаря на въпроси, да изпадне в кома.

Анафилактичният шок е спешно животозастрашаващо състояние. Единственото специфично лечение на анафилактичния шок е адреналинът, който противодейства на силната вазодилатация, Дифузно разширяване на всички кръвоносни съдове в организма, причинявано от вазоактивните субстанции отделяни от имунните клетки при контакта им с алергените води до спадане на кръвното налягане и нарушение на кръвоснабдяването на органите.

Адреналинът може да бъде приложен мускулно, подкожно или интравенозно инжекционно, но след специфично разреждане и прецизно дозиране. Адреналинът може да бъде прилаган само от специално обучен персонал. Допълнителните мерки при лечението включват корекция на хиповолемията (намаленият кръвен обем), чрез интравенозни вливания на водно-солеви разтвори, осъществявано отново от обучени хора след поставяне на интравенозна линия. Други медикаменти, използвани при овладяване на анафилаксията включват бронходилататорите (помпичките, използвани за отпускане и разширяване на дихателните пътища, широко използвани при лечението на астма) и кортикостероидите (вещества, които намаляват отока и подуването на лигавиците).

Хора, които знаят че са алергични към ужилвания от пчели или оси например, подозирайки възможен контакт с дадените насекоми, биха могли да си носят доза кортикостероид (метилдренизолон, урбазон). При ужилване самият пострадал или негов придружител могат да инжектират урбазона, без да се притесняват че това би могло да им навреди. Еднократната доза не може да влоши състоянието на пострадалия. За разлика от адреналина, чиито ефект настъпва след секунди до минута, то за да успее да въздейства приложения урбазон е необходимо да мине повече време, от порядъка на 20-ина минути. Важно е да се знае обаче, че само урбазонът не е достатъчен за лечението на разгърнатия анафилактичен шок, необходимо е да бъде повикана специализирана помощ и да се направи адреналин.

Най-добрата превенция за борба с анафилактичния шок остава избягването на контакта с алергените.