Какво е ДПХ, колко често се среща и на каква възраст се появява?

Доброкачествена простатна хиперплазия е заболяване, което засяга предимно мъжете на възраст над 50 години. Нормално простатата започва да се увеличава след 45 годишна възраст и от този момент нататък растежът продължава. Това разширяване на простатата в средна възраст съвременната медицина описва не като заболяване, а като състояние. То е много разпространено и сред мъжете на 80 години се среща при 90% от популацията. Тъй като засяга изключително широк кръг хора увеличената простата е социално значимо състояние, което има своето категорично медицинско решение. Международно признатият термин е BPH – Bening Prostatic Hyperplasia.

Какви са симптомите на ДПХ и с какво е опасна за здравето?

ДПХ се проявява чрез различни нарушения на уринирането: трудно и често уриниране (особено през нощта), слаб пикочен поток, накъсана струя и капки в края на уринирането, нередовно уриниране, чувство на непълно изпразване на пикочния мехур и т.н. Заболяването може дори да предизвика състояние, известно като задръжка на урина, вкл. при по-големи простати човек не може да уринира самостоятелно и се нуждае от катетър. При затрудненото уриниране, предизвикано от ДПХ пикочният мехур се бори за преодоляване на съпротивата и работи с допълнителното натоварване. В резултат на това мускулите на пикочния мехур започват да „помпат” като „помпа” културист след много интензивна тренировка. След известно време резервите се изчерпват, а хипертрофираният пикочен мехур е “уморен”. Той започва да изтънява и урината не може напълно да се евакуира. Трупа се остатъчна урина, повишава се нивото на интравезикално налягане, уврежда се цялата система. Повишеното налягане във вътрешността на бъбреците води до изтънен паренхим, а това вече е много сериозно състояние, което може да доведе до смърт от бъбречна недостатъчност, когато бъбреците просто спират да функционират.

Всеки мъж, който има дори само един от симптомите на уголемена простата трябва да потърси консултация с уролог. Мъжете трябва да знаят, че понякога симптомите не означават доброкачествен, а злокачествен процес, т.е. прегледът при специалист е важен.

Възможно да имате увеличена простата и да не сте наясно с това, като не получите забележими симптоми. В този случай е възможност симптоматиката да се появи внезапно и драматично, напр. да не сте в състояние да уринирате въобще. Състоянието може да се предизвика от редица фактори, като напр. алкохол, медикаменти срещу алергия и др.

Подобни оплаквания в по-млада възраст може да се дължат на неврогенни разстройства на пикочния мехур, стесняване на уретрата, възпаления. Увеличената простата може да окаже неблагоприятно влияние върху цялата пикочо-полова система и да доведе до развитието на инфекции на пикочните пътища, появата на бъбречна недостатъчност и образуване на бъбречни камъни.

Каква е ефективността на лечението на ДПХ?

Лечението за ДПХ включва разнообразни и изключително модерни методи. Те могат да бъдат разделени на медикаментозно (при начален стадий на заболяването) и хирургично (когато простатната жлеза е много голяма). На първо място трябва да се диагностицира точно размерът на простатата и да се препоръча лечение от хирург.

Простати, които имат малко отклонение от обичайните размери могат да се третират с лекарства, т. нар. алфа блокери. Големи простати следва да бъдат отстранени по оперативен път.

Според насоките на Европейската Урологична Асоциация до оперативно лечение следва да се премине при: задръжка на урина, проблеми в уринирането, които са тежки за пациента и повлияват неговото ежедневие, повтарящи се уринарни инфекции, кръв в спермата или урината, образуване на бъбречни камъни, образуване на камъни в пикочния мехур, бъбречни инфекции, бъбречна недостатъчност.

Оперативно лечение на ДПХ е два вида спрямо начинът на проникване до простатата: отворена, класическа операция със скалпел и ендоскопска безкръвна операция през естествените отвори на тялото.

Отстраняването на увеличена простата може да се извърши както по способа на отворена хирургия, така и ендоскопски: чрез лазерено изпаряване на простатната тъкан и трансуретрална резекция.

Трансуреталната рецекция е най-често използвания метод, в България се прави рутинно, но е важно да се извършва от опитен уролог, за да се избегнат усложнения. Операцията представлява проникване през канала на пениса с резетоскоп – това е уред оптична система, който изрязва жлезата и я разделя на малки парчета. Прилича на цистоскоп, но е по-компактен. Изрязва се тъканта отвътре, максимално щателно. По време на рецекцията простатата кърви обилно, затова се аспирира през цялото време. Кръвотечението се спира чрез обгаряне на кръвоносните съдове. По същият път, през уретрата, надробената тъкан се изважда извън тялото чрез специална бримка. В простатата се поставя специален катетър, който да притиска кръвоносните съдове и да не се получава свърхкръвотечение. След рецекцията (ТУРП) пациентът чувства облекчение от симптомите, но много често се случва след няколко години простатата отново да нарастне така, че да се наложи нова операция. Другото ограничение е, че това може да е метод само при малки простати до 60 см3. При ТУРП уролозите съобщават за редки усложнения – проблеми със сфинктера на пикочния мехур, инконтиненция, липса на ерекция. Мъжете, които се претърпяли операцията трябва да са наясно, че вече няма да имат обичайната еякулация, а т. нар. суха еякулация, когато спермата се излива в пикочния мехур.

Всички тези комплексни причини правят ТУРП все по-малко препоръчван метод, а уролози и пациенти търсят заедно други възможности за премахване на доброкачествено уголемените простатни жлези.

Какво е лечение при ДПХ на жлези над 60 см3?

Лазерната хирургия се разделя на две големи групи в зависимост от състоянието на пациента и размерите на неговата простатна жлеза:

- Лазерна аблация (вапоризация) – при нея лазерът изгаря и изпарява увеличената тъкан на простатата

През последните години широко е разпространен метод за т.нар. вапоризация на простатата, когато жлезата не е особено голяма. Изпаряването на простатата започва от шийката на пикочния мехур, продължава в страничните дялове и спира при достигане на външния сфинктер. Изпаряването трябва да започне от средния лоб като формира желания канал към страничните дялове на жлезата. То се извършва със специален лазер със зелена светлина, което означава дължина на вълната 532 nm. При този вид безкръвна хирургия се получава изпаряване на простатата от силно нагряваща лазерна енергия. Светлинната енергията се абсорбира почти изцяло от хемоглобина в клетките. В тях се натрупва термична енергия под формата на балончета, които разрушават тъканите. Зелената лазерна светлина се абсорбира почти изцяло от клетките. Зеленият лазер прониква в тъканите само на 0.8 м и затова не ги некрозира. В същото време Червеният лазер е абсолютно неподходящ за изпаряване на простатата, защото засяга дълбоко околните тъкани.

Съществуват и други видове лазери, които в момента се практикуват клинично, за да се натрупа статистика по отношение тяхната безопасност и резултати, напр. HoLEP.

- Лазерна енуклеация – при нея с помощта на лазер се отстранява увеличената простата, избутва се в пикочния мехур, където се раздробява и се изважда под формата на пихтиеста тъкан извън тялото.

Само много опитни уролози могат да се справят с увеличена простата по метода енуклеация, когато жлезата е над 100 см3 и чрез Зелен лазер, тъй като се изисква висок професонализъм и дори талант. Мъжете, които могат да премахнат многократно увеличените си жлези чрез лазер следва да изберат хирург с много упешна практика, защото той трябва не просто да изпари лазерно тъканта, за да отвори свободно канала за уриниране, а да откъсне цялата простатна капсула, да я раздроби в мехура и да я извлече извън организма.

Пред класическите хирургични техники за пациента със сигурност е за предпочитане лазерното лечение. Тази интервенция се извършва без разрез, като в тялото се влиза през пикочните пътища чрез ултратънко лазерно влакно. Това подобрява много състоянието на пациента след изпаряване на неговата простата. Дефакто той не се подлага на операция, а на безкръвен метод на отстраняване на ДПХ под местна упойка. Намалява се значително риска от следоперативна травма – физическа и психологическа. Няма нужда от кръвопреливане, махане на конци и възстановяването е много бързо. Всички тези фактори позволяват на пациента да се върне към стария си начин на живот още след няколко дни.

Ето защо лазерно изпаряване при диагноза ДПХ става все по-чест метод. Тази процедура не се изисква разрези, защото тя се извършва изключително и само през уретрата. В сравнение с традиционната трансуретрална резекция методът има по-широк спектър от приложения, вкл. и при много големи простати и мъже, които се лекуват чрез прием на минимални усложнения.

Въпреки това следва да се отбележи, че независимо от всички предимства и безопасност на лазерното лечение на простатата грешка при изпълнението на този метод може да доведе до нежелани и сериозни последици.

Обобщавайки можем да кажем, че с развитието на медицината все по-често се използва съвременна високотехнологична лазерна техника за лечение на ДПХ, позволяваща ефикасна процедура за половин час за премахване на аденом в амбулаторни условия.