Описани са два основни вида макулна дегенерация:

• Суха (атрофична) форма: Тя е резултат от постепенно разпадане на клетки на макулата и води до постепенно замъгляване на централното зрение. Единични или множествени малки, кръгли, жълто-бели петна, наречени друзи са съществени в идентифицирането на тази форма макулна дегенерация. Тези петънца обикновено стават видими след трийсет годишна възраст, но са най-чести при пациенти над седемдесет години. Хора с подобна находка могат да имат много добро зрение и пълна липса на симптоми. В повечето случаи сенилната макулна дегенерация започва със сухата форма. За щастие тя е много по-честа от другата, влажна форма. Напредналата атрофична макулна дегенерация, известна като географска атрофия, е кулминацията на продължителните промени в нервите и ретината. Географската атрофия е основната причина за загуба на зрение при суха форма на макулна дегенерация, а не формирането на друзи.

• Влажна (ексудативна или неоваскуларна) форма: При тази форма новосъздадени абнормални кръвоносни съдове се разрастват по центъра на ретината. Тези съдове кървят, оставят белези по ретината, разкривяват и нарушават централното зрение. Обикновено зрението е засегнато в едното око и може да се засегне и другото на по-късен етап. За разлика от сухата форма, при влажната загубата на зрение настъпва бързо. Влажната форма се среща при 15% от хората със сенилна дегенерация на макулата, но обхваща 2/3 от хората със загуба на зрение.

Причините за развитие на макулна дегенерация не са изяснени. Допуска се възможност за генетично унаследяване, но и фактори на средата също оказват влияние. Често макулна дегенерация се открива при няколко представители на едно семейство. Изследвания на близнаци показват, че генетичните фактори играят значителна роля. Голям брой гени и протеини се свързват с развитие на суха и влажна форма на макулна дегенерация.
Следните рискови фактори се обсъждат като възможни причини за развитие на заболяването:

• Възраст - с напредване на възрастта, нараства и вероятността за развитие на макулна дегенерация.
• Раса – среща се по-често при бялата раса, но засяга и представители на другите раси.
• Пигментация – по-често се среща при хора с по-светла кожа;
• Цвят на ириса – подобно на кожата, хората с по-светъл ирис са по-предразположени от останалите;
• Пол – заболяването се среща по-често при жени;
• Тютюнопушене – това е утвърден рисков фактор и при двата типа макулна дегенерация;
• Затлъстяване, метаболитен синдром – също се свързват с повишен риск;
• Сънна апнея – счита се също за рисков фактор, независим от затлъстяването;
• Излагане на слънчева светлина – хората с продължителна работа на открито, както и тези живеещи на екватора, се считат за предразположени;
• Висока степен на късогледство (миопия) – свързва се с повишен риск от макулна дегенерация или т.нар. миопична дегенерация;
• Наличието на болни членове в семейството се счита за най-значим рисков фактор.

Следните симптоми се описват при макулна дегенерация:

• Размазано или намалено зрение за близо и далече;

• Слепи петна или скотоми, които са пряк резултат от загубата на макулна функция;

• Правите линии изглеждат нерегулярни или извити, явление наречено метаморфопсия, и обектите изглеждат с различен цвят и форма във всяко от двете очи;

• Микропсия – обектите изглеждат по-малки в едното око, от колкото в другото. Това може да е индикация за изпъкване или оток на макулата, водещо до увеличаване на разстоянието между отделните фоторецептори. В резултат на това, мозъкът възприема обекта по-малък с болното, в сравнение със здравото око.

Макулна дегенерация – Лечение

Все още не е открито лечение за сухата форма на макулна дегенерация.

• Антиоксиданти – антиоксидантите, по-специално цинк, витамин А, С и Е, селен, мед, лутеин и зеаксантин, могат да предпазят от развитие на макулна дегенерация като защитават ретината от увреждащото действие на свободните радикали.
Влажната или ексудативна форма на макулна дегенерация по-често води до значителна загуба на зрение. Различни методи за лечение се прилагат за нейното лечение и могат да помогнат за ограничаване на загубата на зрение.

• Лазерно лечение - то може да намали или да спре загубата на зрение в ранните стадии на дегенерацията. С помощта на аргонов или криптонов лазер се унищожават новообразуваните съдове. На тяхно място остават белези върху ретината, които водят до загуба на зрение в този участък, но се ограничава разпространението на дегенерацията. За съжаление лазерното лечение води до подобрение само при половината от пациентите и само малък брой покриват критериите за лечението.

• Фотодинамична терапия – използва се вещество, активиращо се от светлина – вертепорфин, което се инжектира венозно и с помощта на специален лазер се затварят абнормалните кръвоносни съдове, без да се наранява ретината. Лечението отнема от една до няколко години. Тъй като веществото се активира от светлина, излагането на слънчева светлина е противопоказано за около пет дни.

 

Прием при нашите специалисти след предварително записване на тел. 032 644 222 и 0878 112 088.