Доброкачествените тумори най-често са мезенхимни: фиброми, лейомиоми, хемангиоми, лимфангиоми, липоми.
Те са капсулирани възловидни образувания на краче или на широка основа с белезникав, тъмночервен или жълтеникав цвят.

Злокачествените тумори са най-често от епителен произход - карциноми.
Карциномът на фаринкса е от злокачествените тумори на фаринкса възниква в лигавицата на носоглътката, мекото небце, задната и страничната страна на фаринкса, тонзилите и в основата на езика. Макроскопски се различават екзофитен (полипозен) и ендофитен (инфилтриращ) вариант. При ендофитния карцином често туморът инфилтрира и разрушава околните тъкани, синусите, орбитата и основата на черепа. В такъв случай като усложнения могат да възникнат гноен синуит, менингит, офталмит. Микроскопски се касае за плоскоклетъчен вроговяващ или невроговяващ карцином.
Карциномът на фаринкса метастазира най-често в регионалните и медиастиналните лимфни възли.

Лимфоепителиомът на фаринкса е от туморите на фаринкса се развива в лимфната тъкан на тонзилите, епи- и хипофаринкса и в основата на езика. Представлява туморно образувание с мека консистенция без ясни очертания. Хистологично е недиференциран плоскоклетъчен карцином с обилна лимфоцитна стромна реакция. Чувствителен е на лъчетерапия. Често метастазира по лимфогенен и хематогенен път.

Тумороподобните процеси в фаринкса са тъканни образувания, които наподобяват туморите, без да имат техния биологичен ход. Предполага се, че могат да се дължат на хронични възпалителни процеси, продължително дразнещо действие на химични и физични фактори. Най-чест от тях е папиломът.

Папиломът e доброкачествен тумор, който се развива рядко - по тонзилите. Представлява брадавицовидно образувание, разположено на широка основа, с неравна повърхност. Може да бъде единичен или множествен. Под микроскопа се установява хиперпластично разрастване на лигавичния епител предимно за сметна на клетките на спинозния му слой.