Акушерство и Гинекология

Бяло течение - fluor genitalis
Бяло течение - fluor genitalis

Бялото течение, заедно с болката и кръвотечението, е един от най- честите симптоми в гинекологията. Приблизително всяка трета пациентка търси лекарска помощ по повод бяло течение. Няма жена, която поне веднъж в живота си да не е била обезпокоявана от този симптом.
Описание:
Бялото течение, заедно с болката и кръвотечението, е един от най- честите симптоми в гинекологията. Приблизително всяка трета пациентка търси лекарска помощ по повод бяло течение. Няма жена, която поне веднъж в живота си да не е била обезпокоявана от този симптом. Влажността на женските полови органи до известни граници се приема за нормална. Нормалното влагалищно съдържимо не изтича през вулвата. То е бяло на цвят и с пастовидна консистенция. Усиленото изтичане на секрет се означава като флуор. Течението може да бъде рядко, гъсто, пенесто, белезникаво, жълтеникаво, кръвенисто и др. Понякога то се придружава с чувство на дразнене, сърбеж или тежест в таза. Гениталният флуор може да се дължи на различни основни заболявания. Причинителите могат да бъдат протозои, микози, бактерий, вируси Равновесието на влагалищната екосистема е много деликатно, лабилно и лесно може да бъде нарушено от външни и вътрешни фактори. Най - чест източник на генитален флуор е влагалището. Нормалното влагалищно съдържимо е 1-2 гр., то е полутечно, пастовидно. При възпалителни изменения се нарушава баланса между трансудацията и резорбцията на течната съставка на влагалищното съдържимо, то се увеличава и започва да изтича навън, мокри вулвата и зацапва бельото. Влагалището има един гениално сътворен от природата биологичен защитен механизъм, който пречи на проникването на инфекция в горните отдели на женския генитален тракт. Физиологично този механизъм отслабва по време на менструация. Могат да го отслабят и други фактори: недостатъчно затваряне на вулвата /родови травми, десцензус/, лоша хигиена, чужди тела, чести и неадекватни влагалищни промивки, хормонални смущения, антибиотична терапия, тежкия хормонален дефицит /менопауза, оперативно отстраняване на яйчниците/ и др. фактори.
Методи за изследване на влагалищната среда:
1. Бактериоскопско изследване на влагалищната чистота - изследване с микроскоп на влагалищна натривка.
2. Културално изследване: посевки на специални хранителни среди, които дават възможност за точно идентифициране на микроорганизма - причинител. Повишаването на бялото течение може да се дължи и на причинии от друго естество. При съставяне на план за лечение трябва да се съобразим с топографията на флуора и причината за засилената секреция, да изолираме ако е възможно микробиологичния причинител. Едва тогава лечението ще бъде ефективно.
В зависимост от произхода си, топографски могат да бъдат:
1. От външни полови органи - при генитален херпес, наранявания, остър възпалителен процес.
2. От влагалището - остро влагалищно въэпаление, разширени венозни съдове, атрофия на влагалищната лигавица - след спиране на менструалния цикъл.
3. От маточната шийка - възпалителни процеси на шийката и цервикалния канал, "ранички", полипи на маточната шийка, злокачествени новообразувания.
4. От маточното тяло - възпалителни процеси на маточните лигавици, полипи в маточната кухина, разстроена или неразвиваща се бременност, рак на маточната лигавица, свързани с възпалителни заболявания на аднексите или кисти на яйчниците, функционални смущения на менструалния цикъл.
Диагнозата се поставя след клиничен преглед, вагинално Ултразвуково изследване, лаболаторни изследвания, колпоскопия, хормонални изследвания