Бъбреците боледуват тихо – кои са ранните признаци, които не трябва да пренебрегваме?

Бъбреците боледуват тихо – кои са ранните признаци, които не трябва да пренебрегваме?

Бъбреците са сред най-важните органи в човешкото тяло. Те изпълняват редица жизненоважни функции – пречистват кръвта от отпадните вещества, регулират количеството на течностите и електролитите, участват в контрола на артериалното налягане и подпомагат образуването на червени кръвни клетки.

Въпреки това здравето на бъбреците често остава на заден план, докато не се появят сериозни оплаквания. Една от основните особености на хроничните бъбречни заболявания е, че в ранните си стадии могат да протичат почти безсимптомно. Именно затова те често се откриват случайно при профилактични лабораторни изследвания или в по-напреднал етап от развитието си.

Защо бъбречните заболявания често остават незабелязани?

Бъбреците притежават значителен функционален резерв. Това означава, че дори при постепенно увреждане на част от бъбречната тъкан, останалата част може продължително време да компенсира нарушената функция.
В резултат на това човек може да се чувства напълно здрав, въпреки че вече са налице промени в бъбречната функция. Липсата на болка или други изразени симптоми не означава непременно, че бъбреците работят нормално.

Кои признаци могат да насочат към бъбречен проблем?

Макар че ранните стадии често протичат без оплаквания, с напредването на заболяването могат да се появят определени симптоми:

  • Отоци – най-често около глезените, подбедриците и клепачите, свързани със задържане на течности или загуба на белтък с урината.
  • Промени в уринирането – по-често или по-рядко уриниране, особено през нощта, както и промени в количеството на отделената урина.
  • Пенеста урина – понякога може да бъде признак за наличие на белтък в урината (протеинурия).
  • Повишено артериално налягане – бъбречните заболявания могат да причинят или да влошат артериалната хипертония.
  • Постоянна умора и отпадналост – възможни при по-напреднало нарушение на бъбречната функция, включително поради развитие на анемия.
  • Намален апетит, гадене и общо неразположение – могат да се наблюдават при по-сериозно натрупване на отпадни вещества в организма.

Кои хора са изложени на по-висок риск?

Някои заболявания и състояния значително увеличават вероятността от развитие на хронично бъбречно заболяване. Сред основните рискови фактори са:

  • Захарен диабет.
  • Артериална хипертония.
  • Сърдечносъдови заболявания.
  • Затлъстяване.
  • Фамилна обремененост за бъбречни заболявания.
  • Напреднала възраст.
  • Продължителна или неправилна употреба на определени медикаменти, особено нестероидни противовъзпалителни средства. При хората с тези рискови фактори редовното проследяване на бъбречната функция е особено важно, дори когато липсват оплаквания.

Кои изследвания дават информация за състоянието на бъбреците?

Оценката на бъбречната функция не се основава само на един лабораторен показател. За първоначална оценка обикновено се използват няколко основни изследвания:

  • Креатинин в кръвта – отпаден продукт от мускулната обмяна, чиито стойности се използват за оценка на бъбречната функция.
  • Изчислена гломерулна филтрация (eGFR) – показва приблизително колко ефективно бъбреците филтрират кръвта.
  • Изследване на урина – може да установи наличие на белтък, кръв и други отклонения.
  • Албумин/креатининово съотношение в урината (ACR) – чувствителен показател за наличие на албуминурия, която може да бъде ранен белег за бъбречно увреждане.
  • Ехография на бъбреци – предоставя информация за размерите, структурата и някои анатомични промени в бъбреците.

Комбинацията от тези изследвания позволява по-пълна оценка на бъбречното здраве. При установени отклонения е необходима преценка от лекар, а при определени случаи – консултация с нефролог.

Може ли да предотвратим или забавим развитието на бъбречните заболявания?

В много случаи ранното откриване и правилното лечение могат значително да забавят прогресията на хроничното бъбречно заболяване и да намалят риска от усложнения.
От съществено значение са добрият контрол на кръвното налягане и кръвната захар, поддържането на здравословно телесно тегло, ограничаването на прекомерния прием на сол, балансираното хранене и избягването на самолечение с потенциално увреждащи бъбреците медикаменти.

Грижата за бъбреците започва преди появата на симптомите.

Не бива да чакаме болка или видими оплаквания, за да обърнем внимание на бъбречното си здраве. Периодичните изследвания, особено при хора с повишен риск, и навременната консултация с нефролог са важна стъпка към ранното откриване и правилното лечение на бъбречните заболявания.
Защото понякога най-добрият начин да запазим здравето си е да открием проблема, преди той да ни напомни за себе си.

Д-р Славка Манолова
Лекар Нефролог в „Медицински център – 1 Пловдив“ ООД